Радев ще търси "приятелско решение" за "Лукойл" и Русия?

В чий интерес ще бъде управлявана "Лукойл" - на българската държава или на руската компания? След десетилетия на "специални отношения" с руския собственик новата власт на Радев явно е готова да не скъсва с този модел.

През 2022 г. президентът Румен Радев и служебното му правителство “поевтиниха” горивата след среща с "Лукойл, а четири години по-късно, в условията на санкции, властта на Радев обещава диалог с компанията за същото.

Оказа се, че спечелилата абсолютно мнозинство формация на Радев “Прогресивна България” (ПБ) има детайлен план какво да прави с активите на руската “Лукойл”. Ако се вярва на заместник-председателя на парламентарната група на ПБ Слави Василев, освен диалог с “Лукойл”, ще бъде сменен Румен Спецов, особеният управител на четирите дружества на руската компания, и ще бъдат прогонени търговци на горива, близки до Спецов и компания.

Бившият шеф на НАП бе назначен за особен представител, след като българската държава иззе управлението на дружествата на “Лукойл” със специален закон. До това се стигна след американските санкции срещу руските петролни компании “Роснефт” и “Лукойл” - целта беше да се ограничи финансирането на руската война в Украйна.

Действията, свързани с “Лукойл”, са първият конкретен план на новата власт, за който обществото научава от интервюто на Слави Василев за телевизия “БГ он ер”. Той не успя да посочи най-същественото в бъдещата законодателна програма на мнозинството, нито назова “трудните решения”, за които ПБ говори. За “Лукойл” обаче беше особено словоохотлив – без дори да бъде питан.

Кой да държи рафинерията

Заместник-председателят на ПГ на ПБ е уверен, че ще бъде сменен особеният управител, назначен от кабинета на Росен Желязков на 14 ноември м.г. Той обяви курс към “ценообразуване в интерес на крайния потребител” и “изгонване на търговците от храма с ритници”. По думите му става дума за търговци на горива, окупирали входа и изхода на рафинерията и на “Лукойл България” ЕООД – търговецът на едро и собственик на 217 бензиностанции с марката “Lukoil”.

Руската компания е монополист на пазара на горива на едро и контролира пазара на авиационно гориво. В публичното пространство вече са изразени съмнения, че износът на “Лукойл Нефтохим” минава през определени фирми, близки до кръстниците на предишното управление. А по време на шестте месеца, в които управлява рафинерията, Спецов смени – освен висшия мениджмънт, и експертни кадри на средно ниво.

Енергийният експерт Илиян Василев определи като “нереалистични“ намеренията на новата власт да върне “Лукойл” в играта и прогнозира трусове при смяна на особения управител. ”Последствията обаче могат да бъдат сериозни, ако целта е пренасочване на икономически ползи от Делян Пеевски и Бойко Борисов към нови кръгове на влияние”, коментира във Фейсбук Василев.

Работата на особения управител може да се контролира – както от изпълнителната власт в лицето на министъра на икономиката и Съвета по сигурността към Министерския съвет, така и от парламентарната комисия по икономическа политика, която би трябвало да одобрява всеки негов месечен отчет. Ако управленският кръг на Румен Радев е решил да смени Спецов, е добре да бъде изслушан в парламента какво е свършил за шестте месеца.

В края на април служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков информира, че доставките на рафинерията “Лукойл Нефтохим” с петрол са гарантирани до края на май и отчасти през юни. Тогава той обясни, че горивата са поскъпнали и заради нарасналите десетократно производствени и логистични разходи на рафинерията, (освен заради цените на суровия петрол).

Анализатори вече прогнозират недостиг на горива през лятото заради войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток. Който и да е следващият особен търговски управител обаче, отговорността за осигуряването на доставки на петрол и гарантиране на 90-дневния задължителен запас от горива е на изпълнителната власт.

Смяната на особения управител не е просто кадрово решение, а смяна на фигурата, която по закон държи оперативния контрол върху активите на “Лукойл” и подписва бъдеща сделка за продажбата им. Разширените правомощия на особения управител бяха одобрени миналата есен и тогава от опозицията изразиха опасения, че санкционираният за корупция лидер на ДПС Делян Пеевски ще поеме контрола над рафинерията. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пък всички действия били съгласувани с Eвропейската комисия, американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и Министерството на енергетиката на САЩ.

Заплахата от арбитраж

Телевизионното интервю на Слави Василев, вече като фактор от “Прогресивна България”, разкри и готовността на новата власт да пази руските интереси, в случая руската собственост - “руснаците да не се притесняват, че ще им заграбят актива”. Фрази като “ние ще се грижим за този актив като добър стопанин” показаха висока степен на политическа отдаденост към интересите на санкционирания собственик, спестявал си плащането на данък печалба години наред в българския бюджет.

Обещанието на “добрия стопанин” идва на фона на заявката на руската петролна компания, че ще заведе арбитражно дело заради назначаването на особения управител и прекратената концесия на пристанище “Росенец”. В края на февруари швейцарското дружество на “Лукойл” - “Литаско”, поиска от България приятелско решение на проблема, в противен случай - иск.

Ще направим всичко възможно да избегнем арбитража, каза още Слави Василев. Да не би бъдещият премиер Румен Радев също да търси “приятелско решение”. През септември 2022 г. като държавен глава той се срещна с президента на руската компания Вадим Воробьов (сменен заради американските санкции). След срещата, за която беше съобщено в последния момент, Радев приписа заслуги на служебния си кабинет, управляващ от трийсетина дни, за поевтиняването на горивата.

Но всъщност два месеца по-рано премиерът Кирил Петков (“Продължаваме промяната”) договори с Европейската комисия дерогация, която изключи България от санкциите срещу Русия и ѝ позволи да внася руски петрол по море до края на 2024 г. Изключението обаче спря да действа три месеца по-рано с решение на Народното събрание.

Впрочем, като президент Румен Радев беше изразявал възмущение от особения търговски управител и от разширените му правомощия. При назначаването на Спецов той запита къде е изискваният по закон 6-месечен план, който трябва да представи в Съвета по сигурността към Министерския съвет. "Това е дейност, която в зародиш е в нарушение на закона и има огромен риск тя да води до абсолютни закононарушения", каза тогава държавният глава.

Ще има ли сделка с “Карлайл”

Българският сериал с “Лукойл” се развива в контекста на предстоящата сделка за чуждестранните активи на една от най-големите руски компании. Причината е, че “Лукойл” е под американски санкции и е принуден да продава. През януари обяви съгласие за сделка с американския инвестиционен фонд “Карлайл”, който да получи по-голямата част от активите в чужбина (в т.ч. българските), оценявани на 22 милиарда долара.

Към бургаската рафинерия обаче интерес беше проявен от унгарската компания ΜΟL, за което стана ясно след среща на унгарския премиер Виктор Орбан с президента Радев през декември 2024 г. Месец по-късно на визита в България министърът на икономиката на Унгария Мартон Над потвърди този интерес. Възможна ли е отделна сделка за българските активи извън голямата продажба? Отговорът на този въпрос не е в България.

Наскоро САЩ удължиха до 29 октомври лиценза за дейността на четирите дружества на “Лукойл”, за да се гарантира енергийната сигурност и да се избегне криза с горивата. Но особеният търговски управител трябва да договаря всяко действие с OFAC, което поставя управлението на активите под постоянно наблюдение.

Въпросът не е само кой ще държи рафинерията, а в чий интерес ще бъде управлявана - на българската държава или на руска компания, поставена под санкции заради войната на Русия. След десетилетия на “специални отношения” с “Лукойл”, новата власт на Румен Радев изглежда готова да не скъсва с този модел.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.